Що за хора сте вие?
Posted under: С всеки изминал ден почвам да се питам все повече и повече – „Що за хора сте вие?“. Не мога да разбера защо повечето хора се опитват да подражават или искат да им се подражава.
Толкова ли е трудно да бъдеш сам себе си. В последно време взех много да се дразня от факта, че някой хора се опитват да ми натрапят личното си мнение и едва ли не се мъчат да накарат да им подражавам и да ме превърнат в тяхно копие едва ли не. Ама тяхната работа няма да стане, винаги съм обичал да се различавам с нещо от другите.
Писна ми от тъпи забележки за това как съм правел нещо, каква музика съм слушал и т.н. Такива хора не мога да ги разбера, не могат ли да проумеят, че всеки е различен и че всеки има собствени предпочитания? Защо всички трябва да сме еднакви? Това лично според мен е адски тъпо и затова се дразня на такива хора, който се мислят за нещо по-хубаво и се мъчат да те превърнат в свое копие.
Може да не ви допадат някой неща в мен, ама все пак не забравяйте факта, че това съм аз, а не вие. Не съм длъжен да харесвам нещата, който вие харесвате или да правя нещата така както вие ги правите!
Били описал по-подробно случващото ти се?
Защото има разлика да си оригинален и различен.
Няма лошо хората да ти подражават ако е нещо полезно и добро.
От всеки трябва да се вземе нещо полезно и да приемаш някой друг съвет.
Предполагам не си уцелил на приятели, затова намери хора с общи интереси.
Тук не става дума за оригиналност … никой не е оригинален, а що се отнася до подражанието според мен това е липса на собствен вкус. Разбирам да вземеш нещо от някого, но не и да го копираш напълно, все пак всеки трябва да запази своята единтичност.
Да ви кажа това което Светослав описа ми се е случвало и на мен и то не малко пъти. Напълно съм съгласен с него, защо всеки трябва да ти казва какво да правиш, а колкото до подражанието това не е лошо – според мен.
Това мисля че е всеобщ проблем. Колкото и да не ни харесва да ни поучават или да изтъкват грешките ни. Няма как да си затворим очите и да подминем факта, че дори и ние обичаме да го правим, макар и несъзнателно понякога. Аз също доста пъти съм се мъчил да налагам собственото си мнение, чрез спор или „поучителни слова“, но във всички случай не го правя нарочно и не смятам това за правилно. Просто се случва, защото всеки има собствено мнение противоположно на човека до него.
Въпроса опира до така наречената толерантност.
Просто трябва да станем по-толерантни и търпеливи към останалите, всеки си има собствени граници и преценки за живота, материята и реалността.
Аз лично доста рядко се съобразявам с останалите и имам собствен начин на живот, стил на обличане и поведение, което никой не може да промени освен ако аз самият не го желая.