Да израснеш през 90-те
Да израснеш през 90-те или иначе казано едно по-различно и хубаво детство. Времена, в които все още нямаше компютри и играехме отвън пред блока на жоманка, спасяванка и други интересни игрички за нашето време. Въпреки, че когато бяхме по-малки нямаше неща като: Counter-Strike, FarmVille, iPod, GSM беше някак си по-забавно и интересно, за разлика от сега където всяко дете е заседнало вкъщи пред компютъра и играе разни промиващи мозъка игрички и се рови в сайтове за запознанства.
Честно казано нашето поколение от време на време изпитва известна носталгия. Липсват ни онези безгрижни и весели години от нашето детство, където вместо да звъниш по телефона за да се съберете пред блока, заставаше и свиреше с уста пред терасата или прозореца или целеше с камъчета по тях за да те чуят и да се покажат. По цял ден седяхме навън и винаги намирахме какво да правим. Въпреки че техниката беше много по-назад през онези години като чели ми беше по-забавно, сега понякога седя пред компютъра … скучая и се чудя какво толкова сме правили, че скуката не е намирала място в нашето ежедневие, за разлика от сега където в по-голямата част тя го запълва.
Тогава нямаше компютри, но имаше видео игри като nintendo и sega, с които доста време сме убивали докато навън не е ставало за излизане, също така нямаше iPod-и и mp3 плеъри, но си имахме уокмени и не слушахме комерсиална музика като сегашната чалга и хаус, а слушахме dance хитове, които се въртяха по MCM и MTV. По телевизията не даваха Перли и други Съкъзи, ами гледахме филчета като: „Банани с пижами“, „Плодчетата“, „Мишките рокери“, „Капитан планета“ и още много други.
Просто не е истина колко хубави неща изпускат днешните деца и като че ли за разлика от тях ние знаехме как да се забавляваме.
No related posts.
Subscribe to the RSS feed and have all new posts delivered straight to you.
И на мен ми липсват тези дни, когато всяка секунда имахме нещо интересно за вършене, и то не пред лаптопите или по телефона. Другото, което ни различава от по-младото поколение е, че те почти не четат, не познават магията на книгата, опиянението от миризмата на мастилото върху хартията. Искат всичко в ел. формат.
Напълно си прав … понякога с голям кеф си спомням как по цял ден стоях вънка. Майка ми постоянно викаше “ .. защо направо не се пренесеш и да спиш навън, хаймана “ и тем подобни изрази.
Ако мога да се върна 7-8 години във времето, няма и за миг да се замисля … но ..
Браво за поста супер е
ехх наистина сега като чета коментарите сякаш живеем в съвсем друг свят в момента…наистина винаги имаше какво да се прави а сега даже и аз започвам да си мисля как без нет и телевизия ще ми е скучно но дори и с тях е скучно!Истината е, че през 90-те си запълвахме времето един на друг, а сега се опитваме да си го запълним с новата техника и личният контакт е изместен от прословутия скайп. За това хората никога повече няма да бъдат хора- защото предпочитат да си пишат, отколкото да си говорят…
Ах ,че хубави времена бяха! Помня игрите на гоненица, криеница, кисело мляко и т.н.