The Meeting

В тази статия ще се разказва за това как моя милост се е запознала с тази умна машина – компютъра. Идеята за тази статия идва от колегата блогър @Емил след като прочете една моя статия реши да напише как и кога той се е запознал с компютъра и предложи всеки един от нас да напише една подобна статия в блога си. Лично мен тея дни нещо пак ме тресе блогърската криза, не намирам тема върху която да си почеша езика в блога и затова реших и аз да драсна една такава темичка

Честно казано не си я спомням много добре тази “среща”, защото беше преди доста години. С личен компютър се сдобих някъде преди 7 години, това ще рече че за първи път съм седнал на компютър някъде преди 10-11 години. По не го време хората с лични компютри както се вика се брояха на пръсти, всеки ходеше по интернет клубовете, за да разцъка някоя игра или да влезе в интернет или IRC. Отначало когато започнах да ходя по тези клубове влизах само в IRC къде лъжех разни какички че съм на 16-17 След това един съсед реши да ме научи да играя counter-strike, тогава беше точно “миграцията” от 1.3 към 1.5. Обаче както всяко друго хлапе и аз леко прекалявах с висенето в клюбовете и майка ми реши леко да ме понакаже и имах  забрана за някъде около 2 години да стъпвам в интернет клуб. Малко след като отново взеха да ми дават да ходя в тях, баща ми ни взе първия компютър.

От начало играех само разни игри и влизах в разни чатове, после някъде след 1-вата година започнах да се занимавам с mirc scripting и смея да твърдя, че си бях направил един доста добър скрипт, който за разлика от другите хора не го пуснах в интернет за сваляне, а си го оставих за лично ползване. Покрай каналите в IRC ми стана интересно и как се правят сайтове и с помощта на dreamweaver и готови дизайни започнах да си правя разни сайтове. Най-сполучлив излезе като че ли сайта за IRC канала ми #mad_people. И до ден днешен сайта си седи въпреки че канала преди 2 години се дропна.

След като вече IRC и html сайтовете ми омръзнаха реших да се пробвам със opensource системите и тогава направих първия си форум – BGTeens, който отначало беше съвместен проект с един мой познат от IRC, но в последствие той се отказа от него. След това аз и един друг приятел решихме да го изместим на друг хостинг и домейн. Сега 4 години по-късно форума е част от сайта за запознанства BGm8. Последния проект, с който се наех е този блог и мисля, че и той е доста сполучлив, въпреки че от време на време ми липсват идеи за нови статии.

Скоро мисля да стартирам още един проект, който ще е за една моя любима игра, за която все още няма направен нито един добър български сайт.

Мразя зимата!

Не знам за вас, но аз този сезон никак не го обичам! Дори когато бях малък не се радвах на зимата и снега, винаги ми е бил гаден този сезон. Дойде ли зимата се затваряш вкъщи на топло. Не можеш да излезеш нормално, а ако решиш да излезеш то трябва да си много яко навлякан за да не пукнеш някъде по пътя, защото навън е някакъв кучешки студ. Не знам за вас, но според мен  в този сезон няма нищо хубаво, в него са се събрали само минуси и нищо друго.

Като се замисля в зимата има само един плюс и той е че когато натрупа сняг, боклуците по улиците и между блоковите пространства се скриват и изглежда малко по-красиво. Но и тази красота има своите минуси, улиците и пътищата стават трудно проходими и съответно службите по чистотата не могат да си вършат работата нормално и покрай контейнерите става някаква ужасна гледка. Да не говорим, а какъв ужас е когато този сняг почне да се топи, илиците и тротоарите стават в една гадна киша и ако ти се наложи да повървиш малко повече, краката ти супер яко подгизват и измръзват. Много забавно нали … после ми кажете кака да харесвам зимата.

В последно време, заради това скапано време, супер яко изтъпявам вкъщи. Излизаме за по един-два часа с аверите и се прибираме, не е като през другото време излезеш на кафе после му дръпваш една хубава разходка. Иска ми се по-бързо да свърши тая зима и да се стопли, че да може да си излизаш съвсем спокойно навън.

Да израснеш през 90-те

Да израснеш през 90-те или иначе казано едно по-различно и хубаво детство. Времена, в които все още нямаше компютри и играехме отвън пред блока на жоманка, спасяванка и други интересни игрички за нашето време. Въпреки, че когато бяхме по-малки нямаше неща като: Counter-Strike, FarmVille, iPod, GSM беше някак си по-забавно и интересно, за разлика от сега където всяко дете е заседнало вкъщи пред компютъра и играе разни промиващи мозъка игрички и се рови в сайтове за запознанства.

Честно казано нашето поколение от време на време изпитва известна носталгия. Липсват ни онези безгрижни и весели години от нашето детство, където вместо да звъниш по телефона за да се съберете пред блока, заставаше и свиреше с уста пред терасата или прозореца или целеше с камъчета по тях за да те чуят и да се покажат. По цял ден седяхме навън и винаги намирахме какво да правим. Въпреки че техниката беше много по-назад през онези години като чели ми беше по-забавно, сега понякога седя пред компютъра … скучая и се чудя какво толкова сме правили, че скуката не е намирала място в нашето ежедневие, за разлика от сега където в по-голямата част тя го запълва.

Тогава нямаше компютри, но имаше видео игри като nintendo и sega, с които доста време сме убивали докато навън не е ставало за излизане, също така нямаше iPod-и и mp3 плеъри, но си имахме уокмени и не слушахме комерсиална музика като сегашната чалга и хаус, а слушахме dance хитове, които се въртяха по MCM и MTV. По телевизията не даваха Перли и други Съкъзи, ами гледахме филчета като: “Банани с пижами”, “Плодчетата”, “Мишките рокери”, “Капитан планета” и още много други.

Просто не е истина колко хубави неща изпускат днешните деца и като че ли за разлика от тях ние знаехме как да се забавляваме.

Добрич без дървена ваканция

За разлика от повечето градове Добрич тази година остана без дървена ваканция, въпреки че условията при нас  са може би най-лоши в сравнение с тези в някои други градове. Градове като Варна например в които зимната обстановка е сравнително по-добра от тази в Добрич получиха дървена ваканция, та дори я удължиха до 1 февруари. Не знам дали следите прогнозата за времето, но аз забелязах че почти винаги минусовите температури във Варна са или по-ниски или равни с тези в Добрич.

Дървена ваканция в Добрич нямало да има, защото според думите на кметицата Детелина Николова нямало причини за нейното обявяване. Градския транспорт вървял, сградите  на училищата били отоплени и имало само 40см. снежна настилка. Да бе тези да върви да ги говори на някой друг. Явно хората в града са по-запознати с обстановката от самата кметица, а според мен трябва да е точно обратното.

Разбрахте как стоят нещата според кметицата, сега идва ред да разберете как стоят нещата в действителност. Това за 40 сантиметровата настилка кметицата го каза още на втория снежен ден в града, а на места имаше доста повече сняг от колкото тя каза. Снежната настилка на пример в малкия двор на нашето училище на места минаваше и метър. Така да преминем по-нататък … градския транспорт се движел и училищата били отоплени – за първото съм съгласен ама не и за второто. Градския транспорт наистина вече нямаше проблеми с движението, но за училищата определено не бяха отоплени или поне част от тях.

Кметицата казва че няма основания за дървена ваканция, затова аз ще и дам няколко. Първо температурите са прекалено ниски и докато чакаш градския транспорт може да си умреш на спирката, второ тротоарите на доста места не са почистени и трябва да се движим по пътното платно  и трето една част от училищата в Добрич са със супер стара и изгнила дограма в която има процепи от половин-един сантиметър и студа си влиза преспокойно в стаите, които и иначе не са добре отоплени. За да изкараме часовете в училище сме принудени да мръзнем не само по спирките, ами и в самото училище където седим навлякани с якетата, шапките и шаловете.

Кажете ми къде другаде има такова нещо освен в Добрич?