Приятели – Bullshits
От доста време се каня да драсна нещо на тема приятелството и все като тръгна пиша все нещо ми бяга музата за писане. Тия дни всяка вечер излизаме с едно приятелче и снощи подхванахме темата за това какви яки и точни авери имаме. От 3 години, че ако не и повече се каним да отидем лятото на палатка и все си оставаме само с каненето. В последната една година даже не може им за кафе да се организираме като хората, всеки се прави на п*тка и все прави така, че да не излезе.
Направо като гледам тея по-големите от нас дето са в квартала им се чудя, половината се изпожениха и пак успяват всяко лято да се организират и да ходят наляво-надясно по палатки и ect, а ние патоците постоянно се цепим. Това лято половината авери заминаха по морето да бачкат и никакви не се обаждат, а тея дето останаха в града вечно си търсят повод да не излязат. В крана сметка от голямата ни групичка сега сме само двама.
Вече две вечери подред звъним на един авер и той за втора поредна вечер ни отрязва. Първата вечер като му се обадих каза обади се по-късно и след това въпреки, че имаше уговорка с нас излезе с 3-ти лица. Тая вечер му се обадих и пича вика ми тая вечер имаме гости и пак няма да мога. Направо вече почвам да си мисля, че всички от групичката ни са някви измекяри и като нямаме изгода се цепим. Бивали от цялата групичка, дето сме близо 10 човека накрая да излизаме само 2-ма?
Преди години преди да изкарат книжки половината викаха: „Като вземем книжките ще ходим наляво-надясно по цяло лято“ и нямало да се надували и цепели, а в крайна сметка стана точно обратното. Изкараха книжките и взеха да се цепят, едните се обаждат само като закъсат с парите, а другите изобщо не ти се обаждат като излизат или ако ти се обадят супер яко те игнорират в повечето случаи … все едно изобщо не си там, тук наскоро на 2 пъти ми направиха номера да ми се обадят да слизам и няма и след 5 минути да се приберат, което адски много ме издразни.
Чудя се това във всяка една компания ли го има или това е от каръшкия ми късмет?
Оп идвааам!
Може би се чудите аджеба „Тоя пък де идва?!?“, ами просто от днес вече съм почти шофьор. Снощи преди да си легна реших си настроя алармата за 10 часа и сутринта като звънне, да се пооправя малко и да бягам, но уви … голямото притеснение което ме тресеше цели 4 дена не ме остави да си поспа спокойно и така се събудих в 7 и 30 някъде. Станах минах през банята и се зачудих какво да правя че да убия това време докато стане време да излизам. Пуснах си музика полафех си с авери и стана време да излизам.
Ето че и дойде и часът на страшният съд! Озовах се в 3-та зала на ДАИ където имаше поне още 10 мъченика, които също като мен се бяха наредили за страшната присъда. Точно в 13:15 заседанието на съда започна и с пот на челото ние мъчениците драскахме ли драскахме по листовките с надеждата присъдата на страшния съд да бъде в наша полза. Ето че стана 13:55 и дявола рече „Имате 2 часа да се пържете на стола докато разберете своята присъда“. 
След като минаха тези 2 часа, през които се чудех „Кво ще казвам на бащата, ако ме скъсат?!?“ Отидох до ДАИ и след преглед на таблото с резултатите видях, че отговора срещу моето име е: ДА, което значи че от днес вече може да се смята, че от мен ще стане шофьор. След като страшният съд произнесе присъдата си, вече ми остана само изпита по кормуване, които по всяка вероятност ще е след 12-ти септември.
П.П: Няма да е зле, ако отначало като се засичаме по улиците да бягате малко по-встрани 
И аз ще стана един ден машина
Онзи ден ходихме с един приятел и баща му на море – направихме си кефа всичко ОК, но като се прибрах вкъщи вечерта и си влязох във фейсбука попаднах на една снимка от деня и какво да гледам – ужас пуснал съм си бирено коремче. За това реших от тази седмица и аз като повечето ми познати да си направя един режим на ядене и да тръгна на фитнес, хем да махна това бирено коремче, хем да направя малко мускулна маса. Да се надяваме този път да си спазя обещанието и да не се откажа като предния път на 3-я ден.
А ето я и снимката която така яко ме фрапира:
Не стига, че имам бирено коремче, ами съм изгорял и на ръкав 
Идва ли краят на BG форумите?
Днес забелязах, че Емил Маджирски и Иван Савков са засегнали темата за българските форуми и понеже споделям тяхното мнение за състоянието на форумите в последните години, реших и аз да си споделя скромното мнение. Надали ще е по-различно от тяхното, но все пак ще си е мое мнение. Определено форумите в България не са това което бяха преди няколко години, в последните години българската мрежа се напълни с хиляди форуми и всичко стана адски комерсиално.
Преди седем-осем години когато не знаех почти нищо за компютрите ми правеше кеф да влиза в разни форуми. Винаги когато имах нужда от някаква помощ драсках в някой форум и след това получавах отговори, в които се отговаряше на въпроса ми. Сега нещата далеч не са така, сега ако влезеш в някой форум и попиташ за нещо веднага някакви 13-14 пуберчета почват да ти се правят на интересни и много разбиращи и в крайна сметка трудно получаваш желаната помощ. Чрез днешните форуми в България, вместо да се позабавляваш и да научиш нещо ново си навличаш само нерви и главоболия.
Може би много скоро българските форуми ще изгубят аудиторията си. Лично аз вече съм се насочил към микроблоговете или по конкретно към edno23 където най-често получавам отговор на въпросите, които ме интересуват.
Що за хора сте вие?
С всеки изминал ден почвам да се питам все повече и повече – „Що за хора сте вие?“. Не мога да разбера защо повечето хора се опитват да подражават или искат някой да им подражава, толкова ли е трудно да бъдеш сам себе си. В последно време взех много да се дразня от факта, че някой хора се опитват да ми натрапят личното си мнение и едва ли не се мъчат да накарат да им подражавам и да ме превърнат в тяхно копие едва ли не. Ама тяхната работа няма да стане, винаги съм обичал да се различавам с нещо от другите.
Писна ми от тъпи забележки за това как съм правел нещо, каква музика съм слушал и т.н. Такива хора не мога да ги разбера, не могат ли да проумеят, че всеки е различен и че всеки има собствени предпочитания? Защо всички трябва да сме еднакви? Това лично според мен е адски тъпо и затова се дразня на такива хора, който се мислят за нещо по-хубаво и се мъчат да те превърнат в свое копие.
Може да не ви допадат някой неща в мен, ама все пак не забравяйте факта, че това съм аз, а не вие. Не съм длъжен да харесвам нещата, който вие харесвате или да правя нещата така както вие ги правите!
